georgovabc (Христо Оджаков)
146 33
15.10.2008 г., 20:52 ч.

Лято 

  Поезия
507 0 2

Упойващо сладко ухаят липите

и свежият въздух потрепва едва.

Повдигат се плавно и волно гърдите

и нежно потрепва печална душа.

Свободно кат птици се реят мечтите,

отдавна заспалите наши мечти,

пробудени - ярко те греят в очите

със нови надежди в златисти лъчи.

Кат цветна пътека високо в небето

простряла се девствено чиста дъга

и сивият облак пролива в полето

щастливите сълзи на сладка нега.

Сияят сребристо и нежно в тревите

дъждовните капки кат накит лъчист.

Жадуват за полет далечен душите

с блянове чисти и в порив красив...

               

© Христо Оджаков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??