С тениска и къси панталонки
усмихната посрещам юлски изгрев пак.
Обувам си и бели маратонки,
негостоприемен е асфалтът за босия ми крак.
И тръгвам с Нина в утринта да бродя,
да разкършим кълки, да помиришем всеки цвят.
Да видим кучета и хора, да потичаме на воля
и щастливи да сме, лято е, все пак.
Денят се очертава жарък, така стоят нещата:
аз пия кока-кола, тя по плочки търси хлад.
Мързелът и на двете ни обсебил е душата,
мечтаем в океана да се гмурнем, ама как? ...