С тениска и къси панталонки
усмихната посрещам юлски изгрев пак.
Обувам си и бели маратонки,
негостоприемен е асфалтът за босия ми крак.
И тръгвам с Нина в утринта да бродя,
да разкършим кълки, да помиришем всеки цвят.
Да видим кучета и хора, да потичаме на воля
и щастливи да сме, лято е, все пак.
Денят се очертава жарък, така стоят нещата:
аз пия кока-кола, тя по плочки търси хлад.
Мързелът и на двете ни обсебил е душата,
мечтаем в океана да се гмурнем, ама как?
Я тук за час, за два, за три да си поспиме
без никой да разваля следобедния рахатлък.
Като испанки важни сиестата да уважиме,
че захладней ли, вижте ни отново - ние сме на път.
Тя приятелче е вярно, то се знае,
но подуши ли следа, не чува моя зов.
Гони зайчетата, с гущерчета си играе,
а чудото настава щом мъжки види нов.
В игри с Калпазанката и лятото минава.
Преди да хвана тен и паднала е есента,
но любовта ми към Душанката не отминава,
през всичките сезони – тя е радостта.
10.07.2022, Тенерифе, Ким Джаксън
© Боряна Христова Todos los derechos reservados