По залез пак пеят щурците, разпънали
своите песни в тревите цигулкови,
и припада нощта във очите ми зърнала
на отиващо лято лъчите светулкови.
Ще политне след ятото и моята усмивка,
и навярно в окосените вече нивя
ще се вее на вятъра сламена шапката,
да покрие омарата лятна с малко тъга.
Всяко лято, когато си тръгне към юга си
със крилата на птиците литнали,
все отнася по нещо със себе си.
Миг на радост, любов, или шепоти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up