12.09.2013 г., 17:29 ч.

Лятото, когато си тръгне 

  Поезия » Друга
706 0 1
По залез пак пеят щурците, разпънали
своите песни в тревите цигулкови,
и припада нощта във очите ми зърнала
на отиващо лято лъчите светулкови.
Ще политне след ятото и моята усмивка,
и навярно в окосените вече нивя
ще се вее на вятъра сламена шапката,
да покрие омарата лятна с малко тъга.
Всяко лято, когато си тръгне към юга си
със крилата на птиците литнали,
все отнася по нещо със себе си.
Миг на радост, любов, или шепоти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??