Nov 4, 2021, 6:48 AM

Лъч светлина 

  Poetry » Other
1663 5 27
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща,
животът, на живо сърцето ми вади,
устоявам на страховитите бури,
но мога, в капка вода да се удавя.
Когато се движа през полето сама
и слънцето жарко, изпива очите ,
над мене надвисват птичи крила,
и възкръсват спасени мечтите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??