Оставам по сърце и малко плът,
с воал от страст, разпуснат на вълни.
Очите ти какво ще изберат,
светулки или бесни мълнии,
спонтанен плясък или тътнещ гръм,
по трепета не мога да гадая.
Изпей ме, изтръгни от полусън,
раздухай въгленчета за омая.
Стопи ме, тънка вадичка вода,
прелей ме в ручей, хукнал през полето.
Лъчиста като слънчева следа,
кипя от плам, дарявам си сърцето.