Sep 28, 2010, 2:38 PM

Лъжа 

  Poetry » Other
759 0 2
Защо прокуди ме съдбата
- да ходя, скитам, като дрипава лъжа.
Да не дочакам никога зората
- в мрака да се лута моята душа.
Сляпа крача през живота
- мисълта посивяла от тъга.
Чуди се, къде са ù крилата
- да отлети на свобода.
Затворена в собствената си мозъчна кутия...
Заключена в стаята на страданията е моята вина.
Отказа се и душата
- да се бори за любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Скачкова All rights reserved.

Random works
: ??:??