28 sept 2010, 14:38

Лъжа 

  Poesía » Otra
667 0 2

Защо прокуди ме съдбата

- да ходя, скитам, като дрипава лъжа.

Да не дочакам никога зората

- в мрака да се лута моята душа.

 

Сляпа крача през живота

- мисълта посивяла от тъга.

Чуди се, къде са ù крилата

- да отлети на свобода.

 

Затворена в собствената си мозъчна кутия...

Заключена в стаята на страданията е моята вина.

Отказа се и душата

- да се бори за любовта.

 

И ето тук от следите на времето ще видиш

- как животът дупка издълба.

Гордостта седи сама в средата

- поддържа мършавата снага.

 

Дрипава просякиня е лъжата

- храни се от чуждата красота.

Ограбва ги без жал Змията

- в спомен на мъка и печал.

Отровата ù е самотата

- превръщайки живия човек в ходещ труп без цел.

© Даниела Скачкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??