Пълни улици,

хора и суета,

глухи писъци, 

на фалшиви сърца.

Ходят бягайки,

търсят своето аз,

крият истини,

все крещейки без глас.

Предразсъдъци,

в ослепени очи,

някой друг съм аз,

някой друг ти не си.

Славолюбие,

търсят празни души, 

ти тщеславие,

моят свят забрави.

Лекомислие,

малък дамски каприз,

пустословие,

сякаш днес е девиз.

Чакай поспри,

чакай стани,

я се огледай,

това не си ти.

Виж нямаш сянка,

виж нямаш лице,

ти даже не знаеш,

какво е синьо небе.

Търсиш истини,

има само една,

че животът ти,

бил е крехка лъжа.