Пълни улици,
хора и суета,
глухи писъци,
на фалшиви сърца.
Ходят бягайки,
търсят своето аз,
крият истини,
все крещейки без глас.
Предразсъдъци,
в ослепени очи,
някой друг съм аз,
някой друг ти не си.
Славолюбие,
търсят празни души,
ти тщеславие,
моят свят забрави.
Лекомислие,
малък дамски каприз,
пустословие,
сякаш днес е девиз.
Чакай поспри,
чакай стани,
я се огледай,
това не си ти.
Виж нямаш сянка,
виж нямаш лице,
ти даже не знаеш,
какво е синьо небе.
Търсиш истини,
има само една,
че животът ти,
бил е крехка лъжа.
© Ивета Todos los derechos reservados