Feb 7, 2008, 9:47 AM
Лъжа грешно истинска...
Не искам да чувам стъпките ти
как отекват в тъмнината...
Не искам този вик от болка
пак да разкъса тишината!
Не си тръгвай... не ме оставяй безутешна,
старата болка пак ще обсеби душата.
С една лъжа, грешно истинска,
с една целувка, от мрака изплувала,
дай ми смисъл...
Дай ми, пък макар и наивница да ме прави това!!!
А така се страхувам,
страх от безутешна самота...
как отекват в тъмнината...
Не искам този вик от болка
пак да разкъса тишината!
Не си тръгвай... не ме оставяй безутешна,
старата болка пак ще обсеби душата.
С една лъжа, грешно истинска,
с една целувка, от мрака изплувала,
дай ми смисъл...
Дай ми, пък макар и наивница да ме прави това!!!
А така се страхувам,
страх от безутешна самота...
© Красинка кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много е хубаво,но и много тъжно
-
Хубав стих.Крещи от самота!Нека не си сама!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
