Своя страх и печал
аз ще отхвърля.
Ще се даря с обич и свян
и сърцето си ще отгърна.
Лъжите ще изпепеля.
Онези лъжи, които
толкова дълко пробиваха
с жестокост моята душа.
Но нали добра съм.
Аз все пак ще им простя.
И няма да стая в мене
спомена за тяхната вина.
Достатъчно измъчвана
до лудост бе тя.
Нима е нужно още
от болка да я горя?
© Пламена Добрева All rights reserved.