PLAMEN4ETYy
176 results
И днес съм безразлична (както винаги).
Часовникът забравя
да отсича часовете.
Денят е зимен. А сърцето - ледено.
Бялото натрапва се сред цветовете. ...
Часовникът забравя
да отсича часовете.
Денят е зимен. А сърцето - ледено.
Бялото натрапва се сред цветовете. ...
954
3
Тебе наричам приятелка истинска,
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.
Времето лети като импулсите в тялото ...
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.
Времето лети като импулсите в тялото ...
921
1
2
Не всеки допир е ласка,
а заблуда под нежната длан.
Облякъл ненужната маска,
пробужда в сърцата ни блян.
Не всяка усмивка е нежност, ...
а заблуда под нежната длан.
Облякъл ненужната маска,
пробужда в сърцата ни блян.
Не всяка усмивка е нежност, ...
998
5
И пак сaма вървя нататък
и отново чувам звукове от смях.
Стоя на пътя толкоз кратък
и да продължа изпитвам страх.
И вечер пак очите ти сънувам, ...
и отново чувам звукове от смях.
Стоя на пътя толкоз кратък
и да продължа изпитвам страх.
И вечер пак очите ти сънувам, ...
1044
4
Часовете с приятели минаваха бързо, но времето в училище се проточваше сякаш прекалено дълго. Малви и Дáниел нямаха търпения последния училищен звънец да бие, за да могат да отидат в болницата. Имаше още един ден докато ги изпишат. Алекс все още не беше напуснал града. Той преспиваше у Луиза и чакаш ...
1186
От шума на дъжда се пробуждам
и усещам - в гърдите ми нещо гори.
Тишината напира под покриви,
където сърцето отново скрито тъжи.
Безспирно вали по стъклата ни, ...
и усещам - в гърдите ми нещо гори.
Тишината напира под покриви,
където сърцето отново скрито тъжи.
Безспирно вали по стъклата ни, ...
1181
14
Зад наивността на малкото момиче
една любов се страхува да лети.
А как обсебено тя търси начин
някой със усмивка дните ù да озари.
И търси тя невиждана опора, ...
една любов се страхува да лети.
А как обсебено тя търси начин
някой със усмивка дните ù да озари.
И търси тя невиждана опора, ...
1073
15
Във люляка усещам любовта ти,
уханието дири в мен оставя.
Ти - упората, прогонваща страха ми,
след тебе мислите ми отлетяха.
В пламъка на огъня те виждам, ...
уханието дири в мен оставя.
Ти - упората, прогонваща страха ми,
след тебе мислите ми отлетяха.
В пламъка на огъня те виждам, ...
1225
6
Сред онази мъгла от тъга аз летя
и отново търся нещо от лятото.
Вървя пак все сама под дъжда
и мaгнитно се връщам обратно.
Нещо търся пак тука от полета, ...
и отново търся нещо от лятото.
Вървя пак все сама под дъжда
и мaгнитно се връщам обратно.
Нещо търся пак тука от полета, ...
1432
10
Тази нощ обърка мислите на всички. Преплете ги, омота ги, също както прежда кълбо. Всички се опитваха да разплетът кълбото, да премахнат възлите, но сякаш не катастрофата беше огромния възел в ръцете им, а самите онези неща които криеха тихо в сърцата си. ДАниел легна на леглото си, хвана се за чело ...
1195
1
Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на ...
1142
2
Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза мо ...
-Ало! - каза мо ...
1110
2
Луиза бе потънала в прегръдката на любимия си и това я караше да се чувства най- щастливата жена на света. Те не говореха, просто се бяха отдали с чувствата и тази прегръдка бе толкова силна, че можеше да размрази всичките ледове в световете им.
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обад ...
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обад ...
1346
4
Обичам те до мириса на люляка,
приплетен с твоя полъх на обичане.
Със стъпките обсебващи живота ми
и всички стари рани за отричане.
Обичам те до мисълта на спомена, ...
приплетен с твоя полъх на обичане.
Със стъпките обсебващи живота ми
и всички стари рани за отричане.
Обичам те до мисълта на спомена, ...
1130
11
Сърцето на Луиза се разкъсваше от болка. Също както късче по късче се разкъсва захарния памук в ръцете на малко дете. Тя се обвиняваше за случилото се. Искаше й се момчето с черешите да я разбере поне за миг и да я избави от всичката нейна негативна емоция. Беше я страх да слезе от колата и да прист ...
1125
5
Със теб светът ми отново се роди
в една усмивка някъде забравена.
Любовен лъч в сърцето си ми ти,
от обичта ти радостта ми е създадена.
Със утрото мечтая всеки ден, ...
в една усмивка някъде забравена.
Любовен лъч в сърцето си ми ти,
от обичта ти радостта ми е създадена.
Със утрото мечтая всеки ден, ...
1036
15
От очите ще текне любов
във реките потънала нощно.
А сърцето ще обича до гроб
пак със същата сила и мощност.
От сълзите ще взема надежда, ...
във реките потънала нощно.
А сърцето ще обича до гроб
пак със същата сила и мощност.
От сълзите ще взема надежда, ...
1125
21
Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последният час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат Даниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата, която излизаше от входната врата. Ето, че и техният р ...
1260
5
Луиза продължи пътя към дома самичка. Времето захладня и тя забърза своите стъпки. Макар всичките трудности, тя беше много щастлива, че успя да запази връзката си с Даниел. Вече беше наистина сигурна в чувствата си. Беше любов от пръв поглед, която се страхуваше да бъде призната. Тя отвори вратата и ...
1206
6
От листата ми капят надеждите,
по усмивките лази тъга.
Тръгвам пак сама по пътеките,
които ме водят при любовта.
От сълзите ще изгние лицето ми, ...
по усмивките лази тъга.
Тръгвам пак сама по пътеките,
които ме водят при любовта.
От сълзите ще изгние лицето ми, ...
1050
18
Безгрешните се любят в Ада ни,
надмощието свое да запазят.
А грешните се лутат из краката им,
които до безмилостност ги газят.
Глупаците се учат от живота, ...
надмощието свое да запазят.
А грешните се лутат из краката им,
които до безмилостност ги газят.
Глупаците се учат от живота, ...
1023
18
Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...
1182
4
Докато бяха заедно, ДАниел не преставаше да мисли за онази нейна любов, която изпитва към предишния си приятел. Нещо го караше да се страхува, понеже макар тя да му каза, че се съмнява, че заминаването й е предлог, заради който той не й говори, Дан не проумяваше как той ще иска да забрави такова кра ...
1284
5
Вечерта беше дълга, а утрото идваше бавно. Всички се бяха потопили в нощната нежна прегръдка и не им се излизаше от нея. Въпреки че й беше приятно, Луиз нямаше търпение да се събуди. Тя знаеше, че я чака телефонен разговор, който очакваше с нетърпение. Искаше й се пак да чуе гласа на своята нова люб ...
1247
4
По пътя към дома Даниел размишлява дълго върху чутото от своята нова приятелка. Той постоянно си представяше образа й пред него. Нещо в сърцето му трепереше, разпъпваше се нова любов. Блясъкът в очите му гореше за нея, тя предизвикваше всяка една негова усмивка. Търкаляше се из мислите му и това му ...
1280
5
Красавицата с разбъркани мисли, които трудно някой може да разбере. Тя пак нямаше търпение да дойде часът, в който ще види момчето. Така й бе преобърнал живота. Tой бе нейният лъч светлина. Красива е историята им, пълна със загадки, но все пак толкова наивна и красива. Тя бродеше из дома си. Броеше ...
1796
6
Къде ли е палачът на сърцето ми?
Привикнах вече с всичките му упреци.
Не виждам даже и звездите на небето ни.
Забравила съм всичките им хубости.
Къде е ореолът над главата ти? ...
Привикнах вече с всичките му упреци.
Не виждам даже и звездите на небето ни.
Забравила съм всичките им хубости.
Къде е ореолът над главата ти? ...
1029
21
Мислите пак спохождаха всяка част от нея. Нямаше и минута спокойствие. Нейната млада, наивна душа беше превзета от толкова много проблеми за решаване, че чак не и се мислеше за тях. Въпреки сложността на живота и в момента, тя и за миг не спря да мисли за момчето с черешите.
Още долавяше онзи огън в ...
Още долавяше онзи огън в ...
1417
10
По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно ...
1474
9
Kартината е огледало на душата ми.
(Очертавам я самотно със сълзите.)
Сама рисува четката в ръката ми.
(Следвана от цветното в мечтите.)
Пролетното хич не ми е весело. ...
(Очертавам я самотно със сълзите.)
Сама рисува четката в ръката ми.
(Следвана от цветното в мечтите.)
Пролетното хич не ми е весело. ...
1074
17
Жадувай с всяка капка ти за мен,
рисувай замечтаните ми устни.
Обсебващо след всеки следващ ден,
обичай ме с онази твоя същност.
Разпалвай огъня и без кибрит. ...
рисувай замечтаните ми устни.
Обсебващо след всеки следващ ден,
обичай ме с онази твоя същност.
Разпалвай огъня и без кибрит. ...
1119
23
Осъдена била съм да обичам,
със залеза умирам всеки ден.
А лошото не мога да отричам,
(и то понякога живее в мен).
Раждам се в очите на орлите, ...
със залеза умирам всеки ден.
А лошото не мога да отричам,
(и то понякога живее в мен).
Раждам се в очите на орлите, ...
1189
27
С една звезда небето се роди,
огън бе за всичките бездомни.
Усмихнаха се тъжните дори,
забравиха си нощите сиротни.
Надежда бе за всекиго от тях, ...
огън бе за всичките бездомни.
Усмихнаха се тъжните дори,
забравиха си нощите сиротни.
Надежда бе за всекиго от тях, ...
1009
19
Силует един замислено върви,
пред него крачи неговото тяло.
Странно, но денят навън мълчи,
сякаш днес е всичко онемяло.
Клоните завързали са цвят, ...
пред него крачи неговото тяло.
Странно, но денят навън мълчи,
сякаш днес е всичко онемяло.
Клоните завързали са цвят, ...
1724
28
От въздуха ще взема самота,
да обвия огъня в душата си.
Бушувал бурно в дългите лета,
отразили в него слепотата си.
От вятъра ще взема малко жар, ...
да обвия огъня в душата си.
Бушувал бурно в дългите лета,
отразили в него слепотата си.
От вятъра ще взема малко жар, ...
1122
19
И литва в небето сълзата ми,
забравила всяка тъга.
Щастлива днес е душата ми,
владее я сега любовта.
През бурите мина подпочвено, ...
забравила всяка тъга.
Щастлива днес е душата ми,
владее я сега любовта.
През бурите мина подпочвено, ...
1053
16
През мен минаваш като ураган.
Погълваш ме в стихия огнена.
Душата ми изригва в див вулкан.
От вятъра ревниво гонена.
Сезоните, преливащи пред мен, ...
Погълваш ме в стихия огнена.
Душата ми изригва в див вулкан.
От вятъра ревниво гонена.
Сезоните, преливащи пред мен, ...
1092
24
Обрулена се скитам пак сама,
затворила на любовта вратата.
Страх ме е да гледам в нощта,
звездите да броя в тишината.
И времето край мене си лети, ...
затворила на любовта вратата.
Страх ме е да гледам в нощта,
звездите да броя в тишината.
И времето край мене си лети, ...
1637
1
23
Силата пресели се в душата ми.
Днес съм силна. Повече от всякога.
Прекършена си тръгва и тъгата ми,
зазидала омразата в тревогата.
Лутам се навън по тротоарите. ...
Днес съм силна. Повече от всякога.
Прекършена си тръгва и тъгата ми,
зазидала омразата в тревогата.
Лутам се навън по тротоарите. ...
980
19
Живея те.
Осъдена от болката.
Тялото пронизваща от ляво.
Изтръгната е любовта, нарочена
убита да е още отначало. ...
Осъдена от болката.
Тялото пронизваща от ляво.
Изтръгната е любовта, нарочена
убита да е още отначало. ...
945
21
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
