Jan 20, 2017, 2:08 PM

Лъкатушене 

  Poetry
1593 4 12
Чувстваш – под нозете ти е заледено,
страшен студ е стегнал целия ти свят.
До теб съм! Опри се на моето рамо,
дай ръката си и да тръгваме, брат!
Проронваш, че нямаш на никого вяра
и че си препатил в този вълчи град…
Но ръка подаваш и тръгваме двама,
лъкатушейки през бетонната смрад.
Искреност, истинност, чест и достойнство
днес, казваш, са изтъркани, празни слова.
Дай ръка! Да дирим светло пространство
или да го сътворим с троха топлина…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева All rights reserved.

The work is a contestant:

Кюлче Приятелство »

10 Position

Random works
: ??:??