20 янв. 2017 г., 14:08

Лъкатушене 

  Поэзия
1471 4 12

Чувстваш – под нозете ти е заледено,  

страшен студ е стегнал целия ти свят.

До теб съм! Опри се на моето рамо,

дай ръката си и да тръгваме, брат!

 

Проронваш, че нямаш на никого вяра

и че си препатил в този вълчи град…

Но ръка подаваш и тръгваме двама,

лъкатушейки през бетонната смрад.

 

Искреност, истинност, чест и достойнство

днес, казваш, са изтъркани, празни слова.

Дай ръка! Да дирим светло пространство

или да го сътворим с троха топлина…

© Росица Танчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Кюлче Приятелство »

10 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??