Любонта си отиде...
Светъл е денят, тъжна - нощта.
Грее слънце, грее луна.
Една душа страда загледана
в света - пълен с толкова лъжи.
В този миг за любов тя копнее,
за едни нежни, кристално сини очи.
Копнее за дни, изпълнени с мечти,
но тъй далеч са те, обвити с бодли.
Цвете нежно лицето й погали,
той бе дошъл в цялата си прелест -
погледнаха я тези сини очи - ...