Любонта си отиде...

Светъл е денят, тъжна - нощта.

Грее слънце, грее луна.

Една душа страда загледана

в света - пълен с толкова лъжи.

В този миг за любов тя копнее,

за едни нежни, кристално сини очи.

Копнее за дни, изпълнени с мечти,

но тъй далеч са те, обвити с бодли.

Цвете нежно лицето й погали,

той бе дошъл в цялата си прелест -

погледнаха я тези сини очи -

образът се стопи,

като мираж в пустинни дни.

Изведнъж се случи това -

тя разбра, че животът е лъжа

без любовта,

че мечтите са измама,

щом любимите сини очи ги няма -

любовта си тръгна - отне

един живот, изпепели едно сърце...!