Нека бъда още малко откровен с теб, още малко:

И аз съм любимец на съдбата

и тя често праща си дъщерята. 

Да ме види как съм

и за спомен да си вземе,

мой любим, без помен. 

Тя детето ù била

и без да мисли, с мен я запозна:

- Смърт –  се казва тя,

- и е дошла да си играе, с теб, сега!

Изтръпнах в миг на отчаяние

и очите си затворих зà това знание.

От тогава мина много време,

но за нея това е без значение.

Взима тя неуморно 

всичко твое  - безразборно!

Усет, взор или мечта,

те изчезват… ей така.

Сълзи се стичат,

а всъщност те от мене тичат.

Страх ги е от таз усмивка хладна,

страх ги е от ръката гладна. 
Аз, любимец на съдбата... прелъстих ù дъщерята.