Нека бъда още малко откровен с теб, още малко:
И аз съм любимец на съдбата
и тя често праща си дъщерята.
Да ме види как съм
и за спомен да си вземе,
мой любим, без помен.
Тя детето ù била
и без да мисли, с мен я запозна:
- Смърт – се казва тя,
- и е дошла да си играе, с теб, сега!
Изтръпнах в миг на отчаяние
и очите си затворих зà това знание. ...