Nov 12, 2016, 6:50 PM  

Любопитство 

  Poetry » Love
727 2 2

 

Taзи нощ, която ни разделя
е със мирис на изгнила шума.
Нека моят сън ти е постеля.
Вместо мен, дъждът да ти продума.

 

Монологът му да бъде кратък
колкото, например, лятна хрема.
И мастилен пръстов отпечатък
мрака от гърдите ти да снема.

 

Зад пердето, слънце щом долитне 
и гнездо присвие в някой ъгъл,
да узнаеш, с длани любопитни, 
че от тебе аз не съм си тръгвал.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??