12 nov 2016, 18:50  

Любопитство 

  Poesía » De amor
723 2 2

 

Taзи нощ, която ни разделя
е със мирис на изгнила шума.
Нека моят сън ти е постеля.
Вместо мен, дъждът да ти продума.

 

Монологът му да бъде кратък
колкото, например, лятна хрема.
И мастилен пръстов отпечатък
мрака от гърдите ти да снема.

 

Зад пердето, слънце щом долитне 
и гнездо присвие в някой ъгъл,
да узнаеш, с длани любопитни, 
че от тебе аз не съм си тръгвал.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??