Apr 10, 2008, 11:52 AM
Любов
567
0
1
Когато Луната отрази
на Слънцето топлината,
в сребърно зашепна тъмата
за страстите скрити.
Росата като скъпоценни камъни заискри,
нежен дъх тревите подлуди
и гората сведе клони,
и Любов във лоното си скри.
Тиха нежност,
дива страст,
ручеят пресъхва от необузданост
... в кроткост всичко замира.
Макар светът да умира,
сърцето не спира
и душата сама се дава,
макар това да я убива.
на Слънцето топлината,
в сребърно зашепна тъмата
за страстите скрити.
Росата като скъпоценни камъни заискри,
нежен дъх тревите подлуди
и гората сведе клони,
и Любов във лоното си скри.
Тиха нежност,
дива страст,
ручеят пресъхва от необузданост
... в кроткост всичко замира.
Макар светът да умира,
сърцето не спира
и душата сама се дава,
макар това да я убива.
© Гери All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И душата сама се дава, макар това да я убива! Е така можеш само ти!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
