10 апр. 2008 г., 11:52
Любов
565
0
1
Когато Луната отрази
на Слънцето топлината,
в сребърно зашепна тъмата
за страстите скрити.
Росата като скъпоценни камъни заискри,
нежен дъх тревите подлуди
и гората сведе клони,
и Любов във лоното си скри.
Тиха нежност,
дива страст,
ручеят пресъхва от необузданост
... в кроткост всичко замира.
Макар светът да умира,
сърцето не спира
и душата сама се дава,
макар това да я убива.
на Слънцето топлината,
в сребърно зашепна тъмата
за страстите скрити.
Росата като скъпоценни камъни заискри,
нежен дъх тревите подлуди
и гората сведе клони,
и Любов във лоното си скри.
Тиха нежност,
дива страст,
ручеят пресъхва от необузданост
... в кроткост всичко замира.
Макар светът да умира,
сърцето не спира
и душата сама се дава,
макар това да я убива.
© Гери Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И душата сама се дава, макар това да я убива! Е така можеш само ти!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
