Любов
Голи мечти и солени сълзи... сбъднато вчера,
с бавните стъпки на времето, днес съм поела
към претеглен свят, в шепи сбирам се в грях,
в тъмните сенки на мрака, ръся обич и... прах.
В мощта на недрата с вековният, вечният зов,
разстилам в злостта, безмерна в безкрая Любов,
осъмнала в нощите тъмни, самотна надежда боли,
нагарчат сълзите, съмване... същността ми гори.
Днес любовта, жадна, притихна… Утре, дали,
ще бъда загърната, светла и жива в нови звезди!?
И сричам нащърбено в теб, в отминало вричам ...