Любов

17.11.2014 г., 18:17 ч.

Поезия » Любовна

642 0 2

Любов

Голи мечти и солени сълзи... сбъднато вчера,

с бавните стъпки на времето, днес съм поела

към претеглен свят, в шепи сбирам се в грях,

в тъмните сенки на мрака, ръся обич и... прах.

В мощта на недрата с вековният, вечният зов,

разстилам в злостта, безмерна в безкрая Любов,

осъмнала в нощите тъмни, самотна надежда боли,

нагарчат сълзите, съмване... същността ми гори.

Днес любовта, жадна, притихна… Утре, дали,

ще бъда загърната, светла и жива в нови звезди!?

И сричам нащърбено в теб, в отминало вричам

се плаха и няма, и в зряла тъга живея, обичам.

А твойта дива, луда, бясна и щура, сива съдба,

смирено потъва безлична в съня. Преваля нощта,

там нетърпимо, безмълвно мечтае безкрая,

как без мене и обич... как да се буди не знае.

Между вчера и днес... безвремие в шепите свят,

там деня бездъхно търси нощта омайна... и цвят,

с теб сме едно... сега... но безличен, различен,

с напукани устни сричаш страстно, обичен.

Мечтите оголени в миг, в шепи сбирали грях.

Между вчера и днес твойто време пилее се в прах.

Тази нощ, твойта самотна, безлична любов ще поема,

от тебе своето утре в забравено вчера ще взема.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Emalda (Ванина Константинова)

2014-11-18T10:30:40+02:00

Благодаря ти Мисана за високата оценка!Благодаря ти, че си ме усетил!
vega666 (Младен Мисана)

2014-11-18T01:47:17+02:00

"Мечтите оголени в миг, в шепи сбирали грях.
Между вчера и днес твойто време пилее се в прах.
Тази нощ, твойта самотна, безлична любов ще поема,
от тебе своето утре в забравено вчера ще взема."

Откровено си признавам, че въпреки, че предшестващите куплети ме подготвяха за неочакван финал, този надмина и най-смелите ми очаквания. Парадокс и естетика лъха от него. Определено мога да кажа, че това е едно преживяно и изстрадано стихотворение, формулирано сякаш с математическо изящество.

Поздравление, Ванина, за този оригинален лиричен текст и най-висока оценка!