За живота си без теб до днес не мислех -

необходима бе ми повече от всичко.

Не ме интересуваше и болката и нищо,

че страдах всеки път, когато те има.

Откакто съществувам, за теб войни и битки печелех и губех,

и песни, и сълзи за тебе редях...

... и се молех...

Но днес не се доближавай,

ти нямаш място в моята душа.

Тръгни си, думичка не казвай,

добре ми е без теб... сама...

Когато бе за мене всичко, сърцето ми без жал уби.

Сега се връщаш, искаш да останеш... но уви...

С очите му не гледай, сърцето остави,

аз няма пак да трепна, защото моето кърви.

И нищо че е този, когото чаках цял живот,

за мене няма вече чувства,

благодари на себе си... Любов...