Aug 26, 2009, 3:31 PM

Любов 

  Poetry » Love
675 0 2

Какво като ме гледаш толкоз тъжно?

Нали не мислиш, че ти вярвам и сега?

Дори не знам защо това е нужно,

когато знаем всички свои номера.

 

Нали не си забравил, че те молих...

Забравил ли си хлипането ми нощта?

Навярно и не помниш колко много

ми струваше да съм до теб сега...

 

Какво направи ти? Какво ми стори?

Но знаеш, че съм силна и добра...

И с всичко знаеше, ще се преборя

и пак ще те обичам и ценя.

 

Така е, може би е вярно...

Навярно някои сме устроени така.

Бленуваме в живота си мъже бездарни,

а всъщност те са само облак самота...

 

Ще те обичам, друго аз не мога,

няма да отричам или пък да спра.

Но иди си, тръгвай  си, за Бога!

Аз и с теб до себе си съм пак сама!

 

 

© Елена Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??