Любов

26 авг. 2009 г., 15:31

Поэзия » Любовная

695 0 2

Какво като ме гледаш толкоз тъжно?

Нали не мислиш, че ти вярвам и сега?

Дори не знам защо това е нужно,

когато знаем всички свои номера.

Нали не си забравил, че те молих...

Забравил ли си хлипането ми нощта?

Навярно и не помниш колко много

ми струваше да съм до теб сега...

Какво направи ти? Какво ми стори?

Но знаеш, че съм силна и добра...

И с всичко знаеше, ще се преборя

и пак ще те обичам и ценя.

Така е, може би е вярно...

Навярно някои сме устроени така.

Бленуваме в живота си мъже бездарни,

а всъщност те са само облак самота...

Ще те обичам, друго аз не мога,

няма да отричам или пък да спра.

Но иди си, тръгвай си, за Бога!

Аз и с теб до себе си съм пак сама!

Rumqna (Румяна Михалева)

2009-08-26T18:13:45+03:00

Страхотно е!Поздрави
cvete21 (Цветелина Янкова)

2009-08-26T16:42:30+03:00

Много силно, но и тъжно стихотворение, особено финала. С пожелания за много взаимна любов и да имаш истински мъж до себе си!