Дъждът навън вали, а в сърцето
ми боли. Капят парещи сълзи.
Имам толкова думи неказани.
Моята душа гори. Мисълта за теб
ме натъжава, любовта ни ме изпепелява.
Чувствата в мен са необясними, горещи,
парещи, недостижими.
Любовта ни е отлетяла, кацнала на
някой клон като птица бяла. През зимата
птичките са по света, а през пролетта по
старите гнезда. Такава е и нашата любов
необяснима. Дълга, тежка и неразрешима. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up