Дъждът навън вали, а в сърцето

ми боли. Капят парещи сълзи.

Имам толкова думи неказани.

Моята душа гори. Мисълта за теб

ме натъжава, любовта ни ме изпепелява.

Чувствата в мен са необясними, горещи,

парещи, недостижими.

Любовта ни е отлетяла, кацнала на

някой клон като птица бяла. През зимата

птичките са по света, а през пролетта по

старите гнезда. Такава е и нашата любов

необяснима. Дълга, тежка и неразрешима.

От клон на клон с теб търсим своя подслон.