ЛЮБОВ
1.
И на моята гара влакът ще спре,
уморен ще въздъхне от пътя.
Ще синее над него малка кръпка небе,
малка кръпка надежда за полет.
И толкова смел, аз, може би,
ще литна да търся в простора
друга кръпка от синьо небе,
онази, която е твоя…
Колко наивно звучи!...Не мислиш ли?...
Наивно е,…зная! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up