28.12.2017 г., 18:54 ч.
Любов
ЛЮБОВ
1.
И на моята гара влакът ще спре,
уморен ще въздъхне от пътя.
Ще синее над него малка кръпка небе,
малка кръпка надежда за полет.
И толкова смел, аз, може би,
ще литна да търся в простора
друга кръпка от синьо небе,
онази, която е твоя…
Колко наивно звучи!...Не мислиш ли?...
Наивно е,…зная! ...
1.
И на моята гара влакът ще спре,
уморен ще въздъхне от пътя.
Ще синее над него малка кръпка небе,
малка кръпка надежда за полет.
И толкова смел, аз, може би,
ще литна да търся в простора
друга кръпка от синьо небе,
онази, която е твоя…
Колко наивно звучи!...Не мислиш ли?...
Наивно е,…зная! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Емил Стоянов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
