Sep 26, 2009, 12:46 PM

Любов без време 

  Poetry » Love
546 0 1

Сърцето спря за миг да бие,

унесено във своя грях.

 

Опитвах мислите му да изтрия,

покрили го със страх.

 

Ала ти бе там, сред тях стаена,

и аз над тебе бдях.

 

Неуловима и далечна, но пленена,

приютена в моя свят.

 

Мечтите си ли то откри във тебе,

или любовта отне ми тях?

 

В ритъма му влезе обновена,

с излаза ти тихо спря.

 

Нима намерих те, любов без време,

затуй ли всичко пак умря?

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дес,понякога и това се случва,с появата на любовта да умре всичко,нарича се "невъзможна любов".
Random works
: ??:??