Любов без време

26 сент. 2009 г., 12:46

Поэзия » Любовная

545 0 1

Сърцето спря за миг да бие,

унесено във своя грях.

Опитвах мислите му да изтрия,

покрили го със страх.

Ала ти бе там, сред тях стаена,

и аз над тебе бдях.

Неуловима и далечна, но пленена,

приютена в моя свят.

Мечтите си ли то откри във тебе,

или любовта отне ми тях?

В ритъма му влезе обновена,

с излаза ти тихо спря.

Нима намерих те, любов без време,

затуй ли всичко пак умря?