Aug 20, 2023, 9:45 AM  

Любов е 

  Poetry » Other
273 7 6

Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.

 

Дали ги помня? До един ги помня,
с лица по-бели от мъртвешка кост  
и бездната шептяща вероломно:
— "Спри, не пиши! Животът ще е прост."

 

Дали живеех? Все едно ми беше,
живурках някак. Все през куп за грош,
и само нощем плах и безутешен,
на времето прокъсания пош,

 

подръпваше стихът ми ненаписан,
аз тихо укорявах го: — Не смей!
На суша стогодишна те ориса,
отдавна вече злобен суховей.

 

Но може би живота подцениха,
или пък просто подцениха мен?
Запалих с гняв стотината си стиха,
дългът ми незабравен бе платен.

 

Години вече има оттогава.
Забравени са болки и злини.
А тлеещата в моя стих жарава,
любов е. И не ще ви измени...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Точно си го казала още със заглавието - "Любов е"
    Браво, Наде!
  • Браво!
    Защото жертвите живеят в написаното!
    Поздравления, Надежда!
  • Пиши и не спирай, Наде!👍 Въпреки всичко! Защото си научена да го правиш с любов и да я раздаваш на хората чрез стиховете си!🥰Прегръщам те, талантливке!💕
  • "Спри, не пиши!" - Това ми е добре познато!
    Нека всичко да правим с любов!

    Благословен ден за теб и твоето семейство, Patrizzia (Надежда Ангелова)!
  • Наде!!!
    Останах без думи!
    Много силно!💗💗💗
Random works
: ??:??