Повярвах в тебе, в твоята омая,
в прекрасния ти нежен глас
и не със разум, туй ще ти призная,
а със сърцето що е в нас.
Душата ми заля с лъчи прекрасни!
Докосна я, тя пак искри,
кръвта загряваш с думите опасни
и мъката от мен изтри.
Любов ли е това, сега не зная -
звъниш в мен с песен на щурче,
дори не питам - моля се за края
звънът от тебе да не спре! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up