Повярвах в тебе, в твоята омая,
в прекрасния ти нежен глас
и не със разум, туй ще ти призная,
а със сърцето що е в нас.
Душата ми заля с лъчи прекрасни!
Докосна я, тя пак искри,
кръвта загряваш с думите опасни
и мъката от мен изтри.
Любов ли е това, сега не зная -
звъниш в мен с песен на щурче,
дори не питам - моля се за края
звънът от тебе да не спре! ...