Притихналият вятър в косите
вещаеше предчувствие за грях.
И казваше – Ако заспите,
напразно аз за вас крадях.
Пречупени, под нас тревите
танцуваха в безплътен звук.
Защо за нас така тръбите?
Ние винаги били сме тук.
А нощното небе с дъх на песен
в хора на щурците се вреди
и полъхът от свят небесен
донесе в очите ти звезди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up