Цветята от моята стая
всяка сутрин поглеждат навън.
Те не виждат, не чуват, не знаят,
че любовта ни бе само насън.
Аз насън те целувах, прегръщах,
ти ми каза насън "остани".
И сънувахме розова къща,
във която с теб бяхме сами.
Колко много насън сме се лъгали,
че ще бъдем щастливи, добри.
Единият все ще е в ъгъла,
щом сме трима в играта, нали? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up