Цветята от моята стая

всяка сутрин поглеждат навън.

Те не виждат, не  чуват, не знаят,

че любовта ни бе само насън.

 Аз насън те целувах, прегръщах,

ти ми каза насън "остани".

И сънувахме розова къща,

във която с теб бяхме сами.

Колко много насън сме се лъгали,

че ще бъдем щастливи, добри.

Единият все ще е в ъгъла,

щом сме трима в играта, нали?

Как до днес не разбрах правилата

и се лутах насън в любовта.

Днес започвам отново борбата,

но в живота ще бъда сама.

Цветята от моята стая

ще поглеждат отново навън.

До смъртта си те няма да знаят,

че любовта ни бе само насън!