И до днес ме обичат нау̀жким
със страха, проговорил на глас.
Вечно слушам колко съм нужен.
(Обичайно, най-много за час.)
После някак във мен завалява
и прегръщам до синьо обидата.
Нежността от гнева почернява,
а душата ми иска да си отиде...
Ще повярвам тогава, когато
от ръцете ти нямам спомени
и не си онзи край на лятото,
в който тъгата хваща корени. ...