Любов невъзможна оставаш си ти,
която до дъно изгаря мойта душа.
Любов, облята в безбройни сълзи,
пропита с мрак и много тъга.
Ти, любов невъзможна, сега
защо всели се в мойто сърце.
Болка за мен си остава любовта,
която всичко в живота ми взе.
На самотата сестра си, любов наранена,
а на тъгата близначка, нали.
Защо не бъдеш любов споделена,
а невъзможна оставаш си ти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up