Любов невъзможна оставаш си ти,
която до дъно изгаря мойта душа.
Любов, облята в безбройни сълзи,
пропита с мрак и много тъга.
Ти, любов невъзможна, сега
защо всели се в мойто сърце.
Болка за мен си остава любовта,
която всичко в живота ми взе.
На самотата сестра си, любов наранена,
а на тъгата близначка, нали.
Защо не бъдеш любов споделена,
а невъзможна оставаш си ти.
Любов невъзможна, защо в мен гориш,
как ли плени сърцето в мен.
Защо от теб толкова силно боли
и оставяш след себе си прах изгорен.
© Иваничка Петкова Всички права запазени