Звездите като камъни тежаха
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.
Водата се превърна в огърлица
с наниз от блещукащи мечти…
А вятърът бе лекокрила птица,
поклащаща блестящите води…
Тишината, сякаш бе оркестър,
подготвила поредния концерт…
Звучеше мракът като нежна песен,
която ме отвеждаше при теб. ...