19 mar 2008, 7:48

Любовна импресия 

  Poesía » De amor
695 0 5
Звездите като камъни тежаха
в очите на смълчаната вода.
Луната беше тяхна златна стряха,
а тишината - тяхната съдба.
Водата се превърна в огърлица
с наниз от блещукащи мечти…
А вятърът бе лекокрила птица,
поклащаща блестящите води…
Тишината, сякаш бе оркестър,
подготвила поредния концерт…
Звучеше мракът като нежна песен,
която ме отвеждаше при теб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??