Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.
Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри!"
Откраднати мигове,срещи и страсти,
любов забранена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед,докосване...
шепот "До утре" и мечтата пак се разби. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up