14 сент. 2005 г., 14:52

Любовница 

  Поэзия
1839 0 6
Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.

Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри!"

Откраднати мигове,срещи и страсти,
любов забранена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед,докосване...
шепот "До утре" и мечтата пак се разби.

Тихи стъпки в душата отекват,
стъпкват цветята,скриват слънца..
Крясък на птица,а после пак тишина...
умря една голяма надежда в мойта малка ръка.

Кафето горчи по устните влажни,
леглото кротко заспива под мен,
стаило дъх във очакване
на идната среща с греха.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • добро е
  • Твърде банално
  • Нощем между два и осем

    Баснята е твърде стара:той звъни, пък тя отваря,две-три чаши, два-три лафа и се пльосват на чаршафа.

    Туй- във два. А после в осем,недоспал и нескопосан той обира свойте круши,а пък тя кахърно пуши.

    Не че толкова и пука-Просто скука, скука, скука…Не че толкова му пука-ама трябва и да чука…

    Тъй си карат- две черупки:пълнят си взаимно дупки,чешат си взаимно красти…Инак са на”здрасти-здрасти”....
    Светлана Комогорова
  • И това..докосва.Много истинско..красиво!Поздравче!Браво!
  • Много ми хареса ! Толкова е истинско ! Моите поздравления ! От мен 6.
  • много ми харесва, много истински са описани чувствата , породени от една такава връзка
Предложения
: ??:??