Mar 30, 2008, 1:17 PM

Любовно посвещение 

  Poetry » Love
1966 0 10
Мила и засмяна,
моя нежна гълъбица,
във душата ми
най-светлата частица.
На чудесата извор,
от съдбата знак,
ти си омайна
като дивия мак.
Чувствай вечно,
че сърцето ми е твое.
Обичай ме най-силно,
за теб е всичко мое.
Денят ми бодър
и душата бяла,
вярата в доброто
и любовта ми цяла.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??