30.03.2008 г., 13:17 ч.

Любовно посвещение 

  Поезия » Любовна
1971 0 10
Мила и засмяна,
моя нежна гълъбица,
във душата ми
най-светлата частица.
На чудесата извор,
от съдбата знак,
ти си омайна
като дивия мак.
Чувствай вечно,
че сърцето ми е твое.
Обичай ме най-силно,
за теб е всичко мое.
Денят ми бодър
и душата бяла,
вярата в доброто
и любовта ми цяла.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??