Когато те срещнах в лазура небесен,
ти беше богиня с жарава душа,
сърцето ми чувах как пееше песен,
но влюбих се в тебе, а не в песента.
Косите ти златни рисуваха нежно,
в разкошните гами на синьо небе,
в лазура и пурпура бе неизбежно,
да слеят очите сърце до сърце.
Лицето ти хубаво, бяло, красиво,
и веждите тънки, а устните – жар,
облечена в рокля от бяло и сиво,
в сърцето избухна любовен пожар. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up